Налетях се...
Ето, че се налетях,
като птица...
Орел или гарга,
какъв ли бях
в живота като смисъл,
запазената моя въздушна марка?
Галеше ме небето синьо,
рошеше ми вятъра перата,
издигах се и пикирах -
сладка е свободата
жив да се усещаш
сред необята, когато
слънцето посрещаш...
Всичко бе хубаво и предвидимо,
красиво, необозримо...
Но какво така ме срина?
Някак вече изморих се,
най-съкровеното в душата
ме отмина,
перата разпилени свих си
в ръката... Наближава зима...
Край огнище ще се топля,
ще отпочина... Но не искам
да се дам -
може да стана на главня,
искри да останат само,
но те вместо мене ще летят...
Докато съвсем си изгоря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
