Налетях се...
Ето, че се налетях,
като птица...
Орел или гарга,
какъв ли бях
в живота като смисъл,
запазената моя въздушна марка?
Галеше ме небето синьо,
рошеше ми вятъра перата,
издигах се и пикирах -
сладка е свободата
жив да се усещаш
сред необята, когато
слънцето посрещаш...
Всичко бе хубаво и предвидимо,
красиво, необозримо...
Но какво така ме срина?
Някак вече изморих се,
най-съкровеното в душата
ме отмина,
перата разпилени свих си
в ръката... Наближава зима...
Край огнище ще се топля,
ще отпочина... Но не искам
да се дам -
може да стана на главня,
искри да останат само,
но те вместо мене ще летят...
Докато съвсем си изгоря...
© Валентин Василев All rights reserved.
