Налетях се...

Nov 19, 2014, 7:35 AM

Poetry » Phylosophy

427 0 6

Ето, че се налетях,

като птица...

Орел или гарга,

какъв ли бях

в живота като смисъл,

запазената моя въздушна марка?

Галеше ме небето синьо,

рошеше ми вятъра перата,

издигах се и пикирах -

сладка е свободата

жив да се усещаш

сред необята, когато

слънцето посрещаш...

Всичко бе хубаво и предвидимо,

красиво, необозримо...

Но какво така ме срина?

Някак вече изморих се,

най-съкровеното в душата

ме отмина,

перата разпилени свих си

в ръката... Наближава зима...

Край огнище ще се топля,

ще отпочина... Но не искам

да се дам -

може да стана на главня,

искри да останат само,

но те вместо мене ще летят...

Докато съвсем си изгоря...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valqka (Валентин Василев)

2014-11-20T10:25:33+02:00

Благодаря за отзивите и оценките, приятели /Милко, Краси, Септ, Ева/. Приемете моите поздрави!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2014-11-20T07:25:40+02:00

Малко досадно на финала...!!!
Някак вече изморих се,
най-съкровеното в душата
ме отмина,
перата разпилени свих си
в ръката...
krchernev (Красимир Чернев)

2014-11-19T23:32:47+02:00

Гориш до последната искрица, горди буревестнико!
Поздрав от мен!
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

2014-11-19T22:17:44+02:00

Всички изгаряме, но искрите летят и палят, и отново...Поздравления Валентин
valqka (Валентин Василев)

2014-11-19T13:36:49+02:00

Благодаря ти, Кети! Топли поздрави от мен!
Katriona (Кети Рашева)

2014-11-19T13:31:47+02:00

Не вярвам да си се налетял, Вальо, според мен този красив стих изразява само едно моментно настроение, горчиво чувство. Както хубаво пишеш, има да летиш ощеееее....