24 nov 2010, 13:37

Нали тук си била

  Poesía » Otra
600 0 3

Колко цинично гледам тази срещу мен,
а тя сякаш ме съди - намира лъжата в мен.
Крещи ми, сякаш нещо знае тя.
Разказва за цели лъжливи и
какво значела истината сега,
колко болки съм имала и
как, крещейки, будила съм се от сън.
Сякаш знае, сякаш е била там,
че да ме съди за това, което съм сега.
Мисли си, че знае какво съм преживяла,
че да ми казва да потърпя,
че всичко ще мине и надеждата
ще се върне, че няма да я има тази празнота.
Ах ти, лъжкиньо, как смееш да изричаш това.
Нали уж знаеш? Нали уж тук си била?
Как да се върна, как да не споря с образа си сега?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Апокалиптикс А Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...