Нали тук си била
Колко цинично гледам тази срещу мен,
а тя сякаш ме съди - намира лъжата в мен.
Крещи ми, сякаш нещо знае тя.
Разказва за цели лъжливи и
какво значела истината сега,
колко болки съм имала и
как, крещейки, будила съм се от сън.
Сякаш знае, сякаш е била там,
че да ме съди за това, което съм сега.
Мисли си, че знае какво съм преживяла,
че да ми казва да потърпя,
че всичко ще мине и надеждата
ще се върне, че няма да я има тази празнота.
Ах ти, лъжкиньо, как смееш да изричаш това.
Нали уж знаеш? Нали уж тук си била?
Как да се върна, как да не споря с образа си сега?!
© Апокалиптикс А All rights reserved.
