Наливам ти любов!

17 ago 2019, 13:17

Poesía » De amor

604 3 3

Във нощите, когато теб те няма,

(те сякаш са звезди и нямат чет),

Луната от тъга се уморява,

и някак си не ѝ се ще да свети...

И кротко мами утрото с надежда,

защото тъй самотни са ръцете,

протегнати от страст и от копнежи,

без тебе да усещат до сърцето ми...

А толкова съм целият – желание,

че спират гласовете посреднощем,

не чували, тъй влюбено дихание,

по стонове, несбъднали се още...

Събличам се до голото в душата си.

По блянове оставам и по нежност.

Наливам ти любов ако си жадна,

и имам толкова, да пиеш цяла вечност...

Стихопат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.