Ето, слезе ноември с тревожния намек за зима, носи писък на птици, които дома си напускат. Дъждовете дълбаят до бездна пътеки любими и не можеш да стигнеш отново до светлото чувство. А душата си спомня, разглежда красивите думи – минувачи безсънни, в нощта срещу свойта неделя. Ти си сам и си тъжен и всичко изглежда безумно. И ти хрумва – сърцето си как да излъжеш със смелост. Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката, яростта овъглява и най-упорития спомен... А отвън ще се спуска невидимо зимната вечер, но край твойта камина ще бъде уютно и топло. Боже, нека ноември започне за теб като празник! Като сребърен ритъм на сняг, покорил върховете. А пък аз ще сънувам, (сънят е молитва за щастие) как пристигам при тебе с последния влак във неделя...
Да си вземеш кибрит
и да драснеш ядосано клечката,
яростта овъглява
и най-упорития спомен...
А отвън ще се спуска
невидимо зимната вечер,
но край твойта камина
ще бъде уютно и топло.
Моят коментар ще е сбор от предните коментари.
Наистина - елегантно, меко, интелигентно и образно.
Обичам такива текстове и искам да има повече от тях.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
И на всички, които минаха оттук!