Намек за зима
Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна
пътеки любими
и не можеш да стигнеш
отново до светлото чувство.
А душата си спомня,
разглежда красивите думи –
минувачи безсънни,
в нощта срещу свойта неделя.
Ти си сам и си тъжен
и всичко изглежда безумно.
И ти хрумва –
сърцето си как да излъжеш със смелост.
Да си вземеш кибрит
и да драснеш ядосано клечката,
яростта овъглява
и най-упорития спомен...
А отвън ще се спуска
невидимо зимната вечер,
но край твойта камина
ще бъде уютно и топло.
Боже, нека ноември
започне за теб като празник!
Като сребърен ритъм на сняг,
покорил върховете.
А пък аз ще сънувам,
(сънят е молитва за щастие)
как пристигам при тебе
с последния влак във неделя...
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна
пътеки любими
и не можеш да стигнеш
отново до светлото чувство.
А душата си спомня,
разглежда красивите думи –
минувачи безсънни,
в нощта срещу свойта неделя.
Ти си сам и си тъжен
и всичко изглежда безумно.
И ти хрумва –
сърцето си как да излъжеш със смелост.
Да си вземеш кибрит
и да драснеш ядосано клечката,
яростта овъглява
и най-упорития спомен...
А отвън ще се спуска
невидимо зимната вечер,
но край твойта камина
ще бъде уютно и топло.
Боже, нека ноември
започне за теб като празник!
Като сребърен ритъм на сняг,
покорил върховете.
А пък аз ще сънувам,
(сънят е молитва за щастие)
как пристигам при тебе
с последния влак във неделя...
© Бистра Малинова All rights reserved.
