Намерена
НАМЕРЕНА
Като забравен копнеж за лято,
замръзнал през лютата зима.
Като залез,топящ се във злато,
аз разбрах, че си тук, че те има!
А те търсих навсякъде, мила,
в летен пек и халища снежни.
И не виждах как си се скрила
тук в душата ми - бяла и нежна!
Нека имам съмнения черни
и трептя като лист от бреза!
Нека тъна в очите безмерни.
Нека пия сълза след сълза!
Няма по-пречистен да стана.
Нямам нужда дори от гарант.
Любовта ми е морската пяна
по ръба на вълната гигант!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Велев Todos los derechos reservados
