НАМЕРЕНА

Като забравен копнеж за лято,

замръзнал през лютата зима.

Като залез,топящ се във злато,

аз разбрах, че си тук, че те има!

А те търсих навсякъде, мила,

в летен пек и халища снежни.

И не виждах как си се скрила

 тук в душата ми - бяла и нежна!

Нека имам съмнения черни

и трептя като лист от бреза!

Нека тъна в очите безмерни.

Нека пия сълза след сълза!

Няма по-пречистен да стана.

Нямам нужда дори от гарант.

Любовта ми е  морската пяна

 по ръба на  вълната гигант!