2 февр. 2010 г., 15:50

Намерена

678 0 1

 

НАМЕРЕНА

 

 

Като забравен копнеж за лято,

замръзнал през лютата зима.

Като залез,топящ се във злато,

аз разбрах, че си тук, че те има!

 

 

А те търсих навсякъде, мила,

в летен пек и халища снежни.

И не виждах как си се скрила

 тук в душата ми - бяла и нежна!

 

 

Нека имам съмнения черни

и трептя като лист от бреза!

Нека тъна в очите безмерни.

Нека пия сълза след сълза!

 

 

Няма по-пречистен да стана.

Нямам нужда дори от гарант.

Любовта ми е  морската пяна

 по ръба на  вълната гигант!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Велев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...