3 jun 2015, 21:06

Намерение до утре

  Poesía
477 0 2

Днес няма да напиша нежен стих
за обичта си. Нито против нея.
Гласът ми се стопи. И много тих
е днешният ми порив да се смея.

Днес няма да напиша даже ред.
Светът не може нищо да поправи.
Но образът ми е прилично блед -
умих се във реката на забравата.

Днес няма да откъсна нито звук
от песенните струни на душата си.
Невидима съм, нищо, че съм тук
до колене нагазила земята.

Днес няма да отчупя нито стон
от крехката чупливост на сърцето си.
Ще бъда клон - един изсъхнал клон...
Каквато вчера бях ме забравете!

До утре ще е тъй. Но утре пак
от тихото аз песен ще направя
и ще разпръсна сипкавия мрак
със кротката си днешна твърдоглавост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....