3 jun 2015, 21:06

Намерение до утре

  Poesía
476 0 2

Днес няма да напиша нежен стих
за обичта си. Нито против нея.
Гласът ми се стопи. И много тих
е днешният ми порив да се смея.

Днес няма да напиша даже ред.
Светът не може нищо да поправи.
Но образът ми е прилично блед -
умих се във реката на забравата.

Днес няма да откъсна нито звук
от песенните струни на душата си.
Невидима съм, нищо, че съм тук
до колене нагазила земята.

Днес няма да отчупя нито стон
от крехката чупливост на сърцето си.
Ще бъда клон - един изсъхнал клон...
Каквато вчера бях ме забравете!

До утре ще е тъй. Но утре пак
от тихото аз песен ще направя
и ще разпръсна сипкавия мрак
със кротката си днешна твърдоглавост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...