Намерение до утре
Днес няма да напиша нежен стих
за обичта си. Нито против нея.
Гласът ми се стопи. И много тих
е днешният ми порив да се смея.
Днес няма да напиша даже ред.
Светът не може нищо да поправи.
Но образът ми е прилично блед -
умих се във реката на забравата.
Днес няма да откъсна нито звук
от песенните струни на душата си.
Невидима съм, нищо, че съм тук
до колене нагазила земята.
Днес няма да отчупя нито стон
от крехката чупливост на сърцето си.
Ще бъда клон - един изсъхнал клон...
Каквато вчера бях ме забравете!
До утре ще е тъй. Но утре пак
от тихото аз песен ще направя
и ще разпръсна сипкавия мрак
със кротката си днешна твърдоглавост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
