19 jun 2018, 2:03  

Намерих Дом 

  Poesía
335 1 2

Тук, в този град намерих своя дом.
И музиката му изпълни ме с надежда.
За Любовта ми крехка беше той подслон
и като в пъзел тук живота ми се занарежда...

 

И като влага речна Времето тече,
тъй - по Маришки бреговете нежно гали
и на Съдбата пъстра чергата тъче
и пали в мене хиляди пожари...

 

Угасва Слънцето зад хълмовете! Фа-минор!
Звезди въшебник някакъв запали...
Но самотата си остава строг затвор.
Ще споделят ли шастието моите другари?

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??