8 ago 2007, 8:44

Намерих късчета...

  Poesía
690 0 13
Намерих късчета от себе си,
изтръгнати от душата ми насила.
Бяха в прашният кашон на тавана...
И запълних празнотите в сърцето си -
сега вече наистина съм Цяла!

Сега сърцето ми пълно е, като Луната!
Сега душата ми е сякаш непокътната!
Преди изпитвах страх от миналото,
а сега му простих, че го е имало.

Чувствам се пречистена и нова.
И започвам наново да мечтая.
Вече няма "преди" или "отдавна"...
А има само "ново", "утре" и така нататък...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти много,Виолета!
  • винаги ще има утре ... просто понякога "сега" е много трудно,но пък това ни прави по -силни нали,поздрав!
  • Безкрайно много ви благодаря,приятели,за коментарите!!!
    Обичам ви!!!
  • Мила,ти ми казваш,че не пропусакаш мой стих,а аз за малко да го направя!
    И щях да съжалявам!
    Поздрави за стиха!
    БЪДИ КАКВАТО СИ-ИСТИНСКА!!!
  • Докажи, че можеш!
    Браво миличка!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...