Aug 8, 2007, 8:44 AM

Намерих късчета...

  Poetry
696 0 13
Намерих късчета от себе си,
изтръгнати от душата ми насила.
Бяха в прашният кашон на тавана...
И запълних празнотите в сърцето си -
сега вече наистина съм Цяла!

Сега сърцето ми пълно е, като Луната!
Сега душата ми е сякаш непокътната!
Преди изпитвах страх от миналото,
а сега му простих, че го е имало.

Чувствам се пречистена и нова.
И започвам наново да мечтая.
Вече няма "преди" или "отдавна"...
А има само "ново", "утре" и така нататък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти много,Виолета!
  • винаги ще има утре ... просто понякога "сега" е много трудно,но пък това ни прави по -силни нали,поздрав!
  • Безкрайно много ви благодаря,приятели,за коментарите!!!
    Обичам ви!!!
  • Мила,ти ми казваш,че не пропусакаш мой стих,а аз за малко да го направя!
    И щях да съжалявам!
    Поздрави за стиха!
    БЪДИ КАКВАТО СИ-ИСТИНСКА!!!
  • Докажи, че можеш!
    Браво миличка!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...