Намерих късчета...
Намерих късчета от себе си,
изтръгнати от душата ми насила.
Бяха в прашният кашон на тавана...
И запълних празнотите в сърцето си -
сега вече наистина съм Цяла!
Сега сърцето ми пълно е, като Луната!
Сега душата ми е сякаш непокътната!
Преди изпитвах страх от миналото,
а сега му простих, че го е имало.
Чувствам се пречистена и нова.
И започвам наново да мечтая.
Вече няма "преди" или "отдавна"...
А има само "ново", "утре" и така нататък...
изтръгнати от душата ми насила.
Бяха в прашният кашон на тавана...
И запълних празнотите в сърцето си -
сега вече наистина съм Цяла!
Сега сърцето ми пълно е, като Луната!
Сега душата ми е сякаш непокътната!
Преди изпитвах страх от миналото,
а сега му простих, че го е имало.
Чувствам се пречистена и нова.
И започвам наново да мечтая.
Вече няма "преди" или "отдавна"...
А има само "ново", "утре" и така нататък...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
