22 jul 2010, 7:38

Намерих любовта 

  Poesía
1032 0 5

Намерих любовта

 

Разстила своята пелерина мрака.

Поредна нощ замръквам сам.

А любовта притихнала навярно чака.

Да я намеря, да я отведа оттам.

 

Животът бързо преминава

в борба и труд, с надежди и тъга,

а любовта седи и чака - да я намеря

и да ù подам ръка.

 

Съдби човешки в сложна плетеница

се преплитат. Едни щастливи са, а други не.

А любовта  от ъгъла ми се усмихва.

Открила вече своето лице.

 

В премеждия, в битки, гонене на слава

преминал е животът досега.

Но най-накрая тихо, почти на пръсти,

намерих любовта.

 

Завесата на театъра-живот се вдига.

Изгрява новата зора.

А аз щастлив по сцената му тичам,

понесъл на ръцете Любовта.

© Валери Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??