Намерих любовта
Намерих любовта
Разстила своята пелерина мрака.
Поредна нощ замръквам сам.
А любовта притихнала навярно чака.
Да я намеря, да я отведа оттам.
Животът бързо преминава
в борба и труд, с надежди и тъга,
а любовта седи и чака - да я намеря
и да ù подам ръка.
Съдби човешки в сложна плетеница
се преплитат. Едни щастливи са, а други не.
А любовта от ъгъла ми се усмихва.
Открила вече своето лице.
В премеждия, в битки, гонене на слава
преминал е животът досега.
Но най-накрая тихо, почти на пръсти,
намерих любовта.
Завесата на театъра-живот се вдига.
Изгрява новата зора.
А аз щастлив по сцената му тичам,
понесъл на ръцете Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Николов Все права защищены
Добре дошъл и успех!
