spartak7 (Валери Николов)
11 25
22 июл. 2010 г., 07:38

Намерих любовта 

  Поэзия
936 0 5

Намерих любовта

 

Разстила своята пелерина мрака.

Поредна нощ замръквам сам.

А любовта притихнала навярно чака.

Да я намеря, да я отведа оттам.

 

Животът бързо преминава

в борба и труд, с надежди и тъга,

а любовта седи и чака - да я намеря

и да ù подам ръка.

 

Съдби човешки в сложна плетеница

се преплитат. Едни щастливи са, а други не.

А любовта  от ъгъла ми се усмихва.

Открила вече своето лице.

 

В премеждия, в битки, гонене на слава

преминал е животът досега.

Но най-накрая тихо, почти на пръсти,

намерих любовта.

 

Завесата на театъра-живот се вдига.

Изгрява новата зора.

А аз щастлив по сцената му тичам,

понесъл на ръцете Любовта.

© Валери Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??