Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани,
подплатени с надежда и луди мечти,
отново открих доброта, не измами.
Мога смела отново да бъда дори.
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.
Редувам ги бавно, после си взимам
частици от себе си оставени там… ...