nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
9.04.2017 г., 13:57 ч.

Намерих си 

  Поезия » Друга
943 6 9

Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани,
подплатени с надежда и луди мечти,
отново открих доброта, не измами.
Мога смела отново да бъда дори.
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.
Редувам ги бавно, после си взимам
частици от себе си оставени там…
Добре ми е тук, реших да остана,
прахът да почистя и да проветря.
Усещам го, ето, съмнение няма –
стеле се ухание на свежи цветя.
И вдишвам дълбоко, затварям очи,
наслада се влива дълбоко с кръвта.
Вълнение, тръпки, топлина и сълзѝ –
преоткривам живота насред красота.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

18.04.2013

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво е !
  • Най-хубаво е да се върнеш
    на старо и познато място
    и в спомени да се обгърнеш,
    но те тъга навяват често...
    Добре поне,че си могла
    да проветриш тъгата/пепелта!
    Не само любовта покрива тя-
    от нея страда всяка красота!!
    За пръв път те чета,Надя и ми хареса стихът ти,който е динамичен и изискан!Аз коментирам в стихове,когато нещо ми хареса...
  • Хареса ми!
  • Всеки си го има, но някои не знаят че е в тях.
  • Благодаря Ви! Желая едно красиво, тайно ъгълче за всеки
  • Браво, Наде! Пък аз си имам едно сакрално място в сърцето...
  • И аз така - анализирам със себе си, прочиствам, проветрявам.... и после, като нова. Поздрави, Надя!
  • Честит празник на цветята!😍
  • Хубаво стихче,Наде!Човек се презарежда,когато остане насаме със себе си.Поздравявам те
Предложения
: ??:??