Намерих си
Намерих си ъгълче, скрито в душата,
покрито и носещо стари следи.
Изглеждаше някак си много познато –
удобно, уютно… тук била съм преди.
Сред тези стени от любов изтъкани,
подплатени с надежда и луди мечти,
отново открих доброта, не измами.
Мога смела отново да бъда дори.
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.
Редувам ги бавно, после си взимам
частици от себе си оставени там…
Добре ми е тук, реших да остана,
прахът да почистя и да проветря.
Усещам го, ето, съмнение няма –
стеле се ухание на свежи цветя.
И вдишвам дълбоко, затварям очи,
наслада се влива дълбоко с кръвта.
Вълнение, тръпки, топлина и сълзѝ –
преоткривам живота насред красота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Тошкова Все права защищены
