Намерих те
Душата ми - познала те отдавна,
притаена тихичко в сумрачната тъма.
Душата ми - получи своята награда,
чакаща и тръпнеща, дълго бе сама.
Ръцете ми - треперят, следвайки чертите ти,
копнеещи и ласкави, разтварят се сами.
Ръцете ми - по-чужди са от чуждите,
на мене нищо вече не принадлежи.
Намерих те - такъв, какъвто съм те искала,
непокорен и уверен, единствен страж във строй.
Намерих те - точно тебе винаги съм чакала,
смел до безрасъдие, истински и мой.
Открих, че съществуваш и те има,
изживях за кратко голямата любов.
И когато косите посивеят, това ще стига,
че нявга за мене на всичко бе готов!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Незабравка Иванова Todos los derechos reservados
