Намерих те
Душата ми - познала те отдавна,
притаена тихичко в сумрачната тъма.
Душата ми - получи своята награда,
чакаща и тръпнеща, дълго бе сама.
Ръцете ми - треперят, следвайки чертите ти,
копнеещи и ласкави, разтварят се сами.
Ръцете ми - по-чужди са от чуждите,
на мене нищо вече не принадлежи.
Намерих те - такъв, какъвто съм те искала,
непокорен и уверен, единствен страж във строй.
Намерих те - точно тебе винаги съм чакала,
смел до безрасъдие, истински и мой.
Открих, че съществуваш и те има,
изживях за кратко голямата любов.
И когато косите посивеят, това ще стига,
че нявга за мене на всичко бе готов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Незабравка Иванова Всички права запазени
