krisi15 (Кристиан Неделчев)
44

20 ago 2010, 21:23

Намерих те, Любов

Poesía » De amor

1.3K 0 1

Намерих те, Любов!

Влюбих се от първата ти вълна усмивки,

когато бяхме малки

и всичко беше толкова обикновено.

Сега те гледам щастлива,

зяпаща втренчено залеза.

Спомняш си за нашите вечни мигове

и продължаваш да се връщаш в мита

на приказките.

Утре знам, че ще замина.

Ще те зарежа, ще ти липсвам.

Спокойно, скъпа!

Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!

Ще се върна, Обещавам!

Намерих те, Любов, и те Обичам!

19.08.10 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Dark_Island (Таня Георгиева)

Много добро стихо, малък мъдрецо Крис - вечни мигове има на тринадесет и Вечност - нататък... а жените са силни и чакат, за да има къде да се връщат мъжете... някога...

2010-09-26T00:45:56+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0