20 ago 2010, 21:23

Намерих те, Любов

1.3K 0 1

Намерих те, Любов!

Влюбих се от първата ти вълна усмивки,

когато бяхме малки

и всичко беше толкова обикновено.

 

Сега те гледам щастлива,

зяпаща втренчено залеза.

Спомняш си за нашите вечни мигове

и продължаваш да се връщаш в мита

на приказките.

 

Утре знам, че ще замина.

Ще те зарежа, ще ти липсвам.

Спокойно, скъпа!

Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!

Ще се върна, Обещавам!

Намерих те, Любов, и те Обичам!

 

19.08.10 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Неделчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добро стихо, малък мъдрецо Крис - вечни мигове има на тринадесет и Вечност - нататък... а жените са силни и чакат, за да има къде да се връщат мъжете... някога...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...