Намерих те, Любов
Намерих те, Любов!
Влюбих се от първата ти вълна усмивки,
когато бяхме малки
и всичко беше толкова обикновено.
Сега те гледам щастлива,
зяпаща втренчено залеза.
Спомняш си за нашите вечни мигове
и продължаваш да се връщаш в мита
на приказките.
Утре знам, че ще замина.
Ще те зарежа, ще ти липсвам.
Спокойно, скъпа!
Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!
Ще се върна, Обещавам!
Намерих те, Любов, и те Обичам!
19.08.10 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Неделчев Всички права запазени
