Намерих те, Любов
Намерих те, Любов!
Влюбих се от първата ти вълна усмивки,
когато бяхме малки
и всичко беше толкова обикновено.
Сега те гледам щастлива,
зяпаща втренчено залеза.
Спомняш си за нашите вечни мигове
и продължаваш да се връщаш в мита
на приказките.
Утре знам, че ще замина.
Ще те зарежа, ще ти липсвам.
Спокойно, скъпа!
Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!
Ще се върна, Обещавам!
Намерих те, Любов, и те Обичам!
19.08.10 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристиан Неделчев Все права защищены
