Намерих те, Любов!
Влюбих се от първата ти вълна усмивки,
когато бяхме малки
и всичко беше толкова обикновено.
Сега те гледам щастлива,
зяпаща втренчено залеза.
Спомняш си за нашите вечни мигове
и продължаваш да се връщаш в мита
на приказките.
Утре знам, че ще замина.
Ще те зарежа, ще ти липсвам.
Спокойно, скъпа!
Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!
Ще се върна, Обещавам!
Намерих те, Любов, и те Обичам!
19.08.10 г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
