Намерих те, Любов!
Влюбих се от първата ти вълна усмивки,
когато бяхме малки
и всичко беше толкова обикновено.
Сега те гледам щастлива,
зяпаща втренчено залеза.
Спомняш си за нашите вечни мигове
и продължаваш да се връщаш в мита
на приказките.
Утре знам, че ще замина.
Ще те зарежа, ще ти липсвам.
Спокойно, скъпа!
Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!
Ще се върна, Обещавам!
Намерих те, Любов, и те Обичам!
19.08.10 г.
© Кристиан Неделчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
