Намерих те, Любов

Aug 20, 2010, 9:23 PM

Poetry » Love

1006 0 1

Намерих те, Любов!

Влюбих се от първата ти вълна усмивки,

когато бяхме малки

и всичко беше толкова обикновено.

Сега те гледам щастлива,

зяпаща втренчено залеза.

Спомняш си за нашите вечни мигове

и продължаваш да се връщаш в мита

на приказките.

Утре знам, че ще замина.

Ще те зарежа, ще ти липсвам.

Спокойно, скъпа!

Ти си силна! Не преставай да ме чакаш!

Ще се върна, Обещавам!

Намерих те, Любов, и те Обичам!

19.08.10 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2010-09-26T00:45:56+03:00

Много добро стихо, малък мъдрецо Крис - вечни мигове има на тринадесет и Вечност - нататък... а жените са силни и чакат, за да има къде да се връщат мъжете... някога...