Небето пак е синьо! Свърши се! Изля се!
Но тя избяга бързо, снощи под дъжда.
Навлече тъмни, черни дрехи - изфиряса.
И как ли ще я върна у дома?
Ще я намеря! Любимото ù място вече знам.
По уличката малко по-надолу, вляво. Тя е там.
Притихнала, заслушана в стария тимпан
с ритъма умерен, там-там, там-там...
Пристъпих тихо, погалих я, подадох ù ръка.
Тя прошка си поиска. Прибрах я у дома.
Без мен не може тя, студено е навън, сама!
И тя на мен ми трябва! Кому е нужно тяло без душа? ...