Намигна ми едно дете

Poesía » Otra

1.1K 0 26

Прозореца отворих, а зад него

намигна ми едно дете.

От спомените се изтръгна,

да стопли морни ми ръце.

- Виж слънцето навън огряло!

Защо тъжиш, недей така!

Надежда свята, закъсняло

макар, със нежност прегърни сега.

На облаци потайни, чисти,

небесна, синкава дъга,

ти поседни и свойте мисли

излей със обич, не с тъга!

Така ми рече в мен детето

и ето, грейна всичко в миг!

Побягна, полетя напето

духът ми в този детски стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Eva55 (Евелина Стоянова)

...
"На облаци потайни, чисти,
небесна, синкава дъга,
ти поседни и свойте мисли
излей със обич, не с тъга!"

2010-11-13T23:55:31+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Наистина лети стихът - толкова чиста и искрена емоция!
Всъщност точно това по-детски наивно, но красиво откровение дава силата на стиховете!
Чудесна си Крис!
Бъди!

2010-11-12T23:23:23+02:00
Сентполия (Любослава)

Прегръщам те с много обич!!!

2008-01-12T14:48:03+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Хубаво е, по детски чисто стихотворение!
Да откриеш, че още го има детето в теб вероятно е страхотно като усещане Поне така ми се струва от хубавото ти описание

2008-01-11T10:14:13+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Да съхраним детето в нас!
Красив стих!!!

2008-01-09T23:10:59+02:00