Намигна ми едно дете

Poetry » Other

1.1K 0 26

Прозореца отворих, а зад него

намигна ми едно дете.

От спомените се изтръгна,

да стопли морни ми ръце.

- Виж слънцето навън огряло!

Защо тъжиш, недей така!

Надежда свята, закъсняло

макар, със нежност прегърни сега.

На облаци потайни, чисти,

небесна, синкава дъга,

ти поседни и свойте мисли

излей със обич, не с тъга!

Така ми рече в мен детето

и ето, грейна всичко в миг!

Побягна, полетя напето

духът ми в този детски стих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eva55 (Евелина Стоянова)

...
"На облаци потайни, чисти,
небесна, синкава дъга,
ти поседни и свойте мисли
излей със обич, не с тъга!"

2010-11-13T23:55:31+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Наистина лети стихът - толкова чиста и искрена емоция!
Всъщност точно това по-детски наивно, но красиво откровение дава силата на стиховете!
Чудесна си Крис!
Бъди!

2010-11-12T23:23:23+02:00
Сентполия (Любослава)

Прегръщам те с много обич!!!

2008-01-12T14:48:03+02:00
posh` (Таня Атанасова)

Хубаво е, по детски чисто стихотворение!
Да откриеш, че още го има детето в теб вероятно е страхотно като усещане Поне така ми се струва от хубавото ти описание

2008-01-11T10:14:13+02:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Да съхраним детето в нас!
Красив стих!!!

2008-01-09T23:10:59+02:00