Намирам...

Помня този ден като днес

вчера, днеска или пък утре

няма нищо друго като нея

щом откриеш я - раждаш се...

Помня все още първият път,

когато ме прегърна и я целунах

в сътворението на безброй

звезди и лъчи, толкова високо...

в танца на любовта и песента...

И знам, че има го животът

в сърцето на необяснимото,

в тишината зовяща на погледа,

в това което ще създадеш

под дъжда неизбежно вдъхновен...

във виковете на мълчания...

в гласа отвътре и отвън себе си...

Чувстваме, че съществуваме

в щастието, в съкровението

рисуващо се в несравнимото...

някъде там в сълзата на усмивката...

Отнася в себе си болката ни

и споделя ни от светлината си...

Отнася скрития студ в душата...

и ни възвръща топлината...

Вече няма място за меланхолията,

защото в нея всичко намира смисъл...

когато сме заедно земята трепти...

а небесата ликуват в музиката ни...

сълзите и в себе си и аз ще взема...

и за нея ще ги превърна в усмивки...

Ще те пазя денем и нощем, любов

сърцето ми обича те така без укори,

в бурята ще бъда твоя стан на рая...

заедно полетели в този устрем...

намираме част от себе си в другия...