Намирам...
Намирам...
Помня този ден като днес
вчера, днеска или пък утре
няма нищо друго като нея
щом откриеш я - раждаш се...
Помня все още първият път,
когато ме прегърна и я целунах
в сътворението на безброй
звезди и лъчи, толкова високо...
в танца на любовта и песента...
И знам, че има го животът
в сърцето на необяснимото,
в тишината зовяща на погледа,
в това което ще създадеш
под дъжда неизбежно вдъхновен...
във виковете на мълчания...
в гласа отвътре и отвън себе си...
Чувстваме, че съществуваме
в щастието, в съкровението
рисуващо се в несравнимото...
някъде там в сълзата на усмивката...
Отнася в себе си болката ни
и споделя ни от светлината си...
Отнася скрития студ в душата...
и ни възвръща топлината...
Вече няма място за меланхолията,
защото в нея всичко намира смисъл...
когато сме заедно земята трепти...
а небесата ликуват в музиката ни...
сълзите и в себе си и аз ще взема...
и за нея ще ги превърна в усмивки...
Ще те пазя денем и нощем, любов
сърцето ми обича те така без укори,
в бурята ще бъда твоя стан на рая...
заедно полетели в този устрем...
намираме част от себе си в другия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
