16 ene 2010, 0:24

Намиране... 

  Poesía
697 0 10

                                                                                       ***

 

Понякога сънувам...

 

... че ме няма

 

и вятърът агонизира

по стените

притиска ме до дъно

синя болка

размила безостатъно

очите ти…

 

и тръгвам каменна

към плажове

поникнали по краища

на раковини

а жъне Слънцето

тъгата ми

и в бяла есен

вплита зими…

 

по малки капчици

рисува длани

бродира липси

по косите…  

 

(изтекло е

до скъсване

сърцето ми…)

 

и няма ме…

 

дори

в очите…

 

 

понякога…

 

… очаквам те на прага

прегънала снагата си

от взиране

и в тихо те обгръща

топъл вятър

 

и с устни

те гради…

 

намиране…

 

(което в утрото

да ме завърне…)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Бехрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??