Намиране...
***
Понякога сънувам...
... че ме няма
и вятърът агонизира
по стените
притиска ме до дъно
синя болка
размила безостатъно
очите ти…
…
и тръгвам каменна
към плажове
поникнали по краища
на раковини
а жъне Слънцето
тъгата ми
и в бяла есен
вплита зими…
…
по малки капчици
рисува длани
бродира липси
по косите…
(изтекло е
до скъсване
сърцето ми…)
и няма ме…
дори
в очите…
…
понякога…
… очаквам те на прага
прегънала снагата си
от взиране
и в тихо те обгръща
топъл вятър
и с устни
те гради…
намиране…
(което в утрото
да ме завърне…)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
