10 ene 2008, 1:17

Намираш ли у мене красота

  Poesía
854 0 19
Обичам, а съм пълен със омраза.
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали.
Треперя аз от слънчеви лъчи.
Уникален съм, но пълен с идеали.
Виждам със затворени очи.
Сам съм сред стотици хора.
Мръщя се, подуша ли цветя.
Свободен съм, когато съм затворен.
Светло е, настъпи ли нощта.
Спокойствие налагам с викане.
Не се съмнявам в ничия лъжа.
Зная отговора, но отново питам те:
"Намираш ли у мене красота?"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Важното е дали ти я намираш...
  • Знаеш отговорът...
  • Много се радвам, че намерихте красота у мен. Въпреки всичките ми несъвършенства. Благодаря на всички ви.
  • НЕ в теб няма красота, но има истина, плам и най-вече чувства които описваш много добре. Е може пък да греша, защото това е красотата!
  • Всеки от нас е изтъкан от тези противоположности и е по своему красив.Важното е,че душата ти е красива и ражда прекрасни стихове.
    Поздрав

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...