Намираш ли у мене красота
Обичам, а съм пълен със омраза.
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали.
Треперя аз от слънчеви лъчи.
Уникален съм, но пълен с идеали.
Виждам със затворени очи.
Сам съм сред стотици хора.
Мръщя се, подуша ли цветя.
Свободен съм, когато съм затворен.
Светло е, настъпи ли нощта.
Спокойствие налагам с викане.
Не се съмнявам в ничия лъжа.
Зная отговора, но отново питам те:
"Намираш ли у мене красота?"
Мразя, а съм пълен със любов.
Завършвам всичко в начална фаза.
Усмихна ли се - ставам по-суров.
Опарвам се от ледени кристали.
Треперя аз от слънчеви лъчи.
Уникален съм, но пълен с идеали.
Виждам със затворени очи.
Сам съм сред стотици хора.
Мръщя се, подуша ли цветя.
Свободен съм, когато съм затворен.
Светло е, настъпи ли нощта.
Спокойствие налагам с викане.
Не се съмнявам в ничия лъжа.
Зная отговора, но отново питам те:
"Намираш ли у мене красота?"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
