намразих
979
0
1
Намразих очите си -
така невинни и спокойни.
Защото го търсеха,
защото копнееха по него,
по неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го искаха,
защото го търсеха,
защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,
което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трепваше при неговта поява,
защо биеше така лудо - за него, само за него?
Намразих душата си,
защото вече не беше моя.
Защото ме предаде и ме напусна,
за да отиде и да се скрие при него.
Намразих и любовта си,
която единствено ми остана.
Намразих я, защото всеки ден
ми повтаряше, че го обичам.
Сякаш можех да го забравя.
така невинни и спокойни.
Защото го търсеха,
защото копнееха по него,
по неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го искаха,
защото го търсеха,
защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си,
което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трепваше при неговта поява,
защо биеше така лудо - за него, само за него?
Намразих душата си,
защото вече не беше моя.
Защото ме предаде и ме напусна,
за да отиде и да се скрие при него.
Намразих и любовта си,
която единствено ми остана.
Намразих я, защото всеки ден
ми повтаряше, че го обичам.
Сякаш можех да го забравя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вяра Василева Todos los derechos reservados
