намразих

6 июн. 2007 г., 17:31

Поэзия

817 0 1

Намразих очите си -
така невинни и спокойни.
Защото го търсеха,
защото копнееха по него,
по неговия поглед.

Намразих ръцете си, защото го искаха,
защото го търсеха,
защото се опитваха да го докоснат.

Намразих сърцето си,
което с нищо не беше заслужило всичко това.
Но защо трепваше при неговта поява,
защо биеше така лудо - за него, само за него?

Намразих душата си,
защото вече не беше моя.
Защото ме предаде и ме напусна,
за да отиде и да се скрие при него.

Намразих и любовта си,
която единствено ми остана.
Намразих я, защото всеки ден
ми повтаряше, че го обичам.
Сякаш можех да го забравя.

намразих

Свързани произведения

Комментарии

Предложения