Намразих си телефона

20 ago 2010, 19:49

Poesía » Otra

534 0 1

Звънят ми толкова хора:

приятели, просто познати -

търсят във мен опора,

щом делникът ги разклати -

някой виц да им разкажа,

проблемите им да слушам,

две-три мили думи да кажа,

да им простя добродушно,

съвет да им дам навярно

и с тях да се посмея,

съпружеската невярност

съчувстващо да (съ)преживея,

лекарство да преведа набързо

(немския го разбирам)...

Всичко това ми омръзва.

Телефона си скоро ще спирам.

Обаче:

Едно обаждане насън даже

чакам единствено. Само

гласа ти да чуя и да ми кажеш:

"Аз съм. Добре съм, мамо!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.