Намразих си телефона
Звънят ми толкова хора:
приятели, просто познати -
търсят във мен опора,
щом делникът ги разклати -
някой виц да им разкажа,
проблемите им да слушам,
две-три мили думи да кажа,
да им простя добродушно,
съвет да им дам навярно
и с тях да се посмея,
съпружеската невярност
съчувстващо да (съ)преживея,
лекарство да преведа набързо
(немския го разбирам)...
Всичко това ми омръзва.
Телефона си скоро ще спирам.
Обаче:
Едно обаждане насън даже
чакам единствено. Само
гласа ти да чуя и да ми кажеш:
"Аз съм. Добре съм, мамо!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Ще ти звънна да те питам как си?!