20 авг. 2010 г., 19:49

Намразих си телефона 

  Поэзия » Другая
555 0 1

Звънят ми толкова хора:

приятели, просто познати -

търсят във мен опора,

щом делникът ги разклати -

някой виц да им разкажа,

проблемите им да слушам,

две-три мили думи да кажа,

да им простя добродушно,

съвет да им дам навярно

и с тях да се посмея,

съпружеската невярност

съчувстващо да (съ)преживея,

лекарство да преведа набързо

(немския го разбирам)...

Всичко това ми омръзва.

Телефона си скоро ще спирам.

Обаче:

Едно обаждане насън даже

чакам единствено. Само

гласа ти да чуя и да ми кажеш:

"Аз съм. Добре съм, мамо!"

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението ми хареса, много е истинско.
    Само си представи, че никой не те търси, за нищо. Щом те търсят, значи си нужна, значи...Много значи и казва много за това, какъв човек си. А руска поговорка гласи: Щом близките не те търсят, значи са добре! Така че, нека са добре децата ни!!! А ние някак...да помагаме на другите. Не си изключвай телефона, имам нужда от теб Ще ти звънна да те питам как си?!
Предложения
: ??:??