43/НАПАДАМЕ ОТ МИШИ ДУПКИ

Дори не искам да помисля,

какво ще стане с моя край.

Нещата си как ще изчистим,

България да стане рай!

В кълчища как сме се оплели,

че винаги стоим отзад.

Не зная как сме оцелели

във този пищен маскарад?

Ний не почитаме рода си,

и ставаме от туй за срам

 и всеки българин се въси,

дори и влизайки във храм.

А длъжни ли сме да дадеме,

душата адски ни боли,

а келепир, когато вземем,

със никого не го делим!

Не сме и само мързеливци!

Живеиме за да крадем!

Излъжиме ли сме щастливци,

но няма как с това да спрем!

Аз питам как ще оцелеем!?

Разрухата си как ще спрем,

пиратски знамена щом веем

и все на метено серем?

Щом чуждо мнение на тачим

и не подаваме ръка,

и с глас, като вдовици плачем,

къде ще стигнеме така?!

Станали сме духовно „низши”!

За нас не важат правила.

Нападаме от дупки миши,

и все навеждаме глава!

 06.02.2015г.София