Нападаме от миши дупки
43/НАПАДАМЕ ОТ МИШИ ДУПКИ
Дори не искам да помисля,
какво ще стане с моя край.
Нещата си как ще изчистим,
България да стане рай!
В кълчища как сме се оплели,
че винаги стоим отзад.
Не зная как сме оцелели
във този пищен маскарад?
Ний не почитаме рода си,
и ставаме от туй за срам
и всеки българин се въси,
дори и влизайки във храм.
А длъжни ли сме да дадеме,
душата адски ни боли,
а келепир, когато вземем,
със никого не го делим!
Не сме и само мързеливци!
Живеиме за да крадем!
Излъжиме ли сме щастливци,
но няма как с това да спрем!
Аз питам как ще оцелеем!?
Разрухата си как ще спрем,
пиратски знамена щом веем
и все на метено серем?
Щом чуждо мнение на тачим
и не подаваме ръка,
и с глас, като вдовици плачем,
къде ще стигнеме така?!
Станали сме духовно „низши”!
За нас не важат правила.
Нападаме от дупки миши,
и все навеждаме глава!
06.02.2015г.София
© Христо Славов All rights reserved.
