6 abr 2013, 19:36

Написано със залез

709 0 2

Тази вечер бих напълнил лула тютюн,

за да се слея с бриза и да направя дует със щурците.

Бих изпил десетина мохито,

но, да не стана съвсем за резил -

ще си направя едно - колкото да опитам.

 

Мохито - звучи интересно, но по младежки,

а аз съм сериозен човек

и моите питиета са съвсем, съвсем традиционни.

Традиционни са ми мечтите и мислите -

дори илюзиите за теб,

а за безличната ми душа - не ми се говори…

 

Та, ще запаля лулата си, приседнал,

както всяка вечер - на ръба на брега.

Ще се слея безмълвно с песента на щурците и бриза,

за да дочакам делфините на мечтите си -

контурно размазани от дима,

традиционни със шепота си,

но все още идват…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...