Написано със залез
Тази вечер бих напълнил лула тютюн,
за да се слея с бриза и да направя дует със щурците.
Бих изпил десетина мохито,
но, да не стана съвсем за резил -
ще си направя едно - колкото да опитам.
Мохито - звучи интересно, но по младежки,
а аз съм сериозен човек
и моите питиета са съвсем, съвсем традиционни.
Традиционни са ми мечтите и мислите -
дори илюзиите за теб,
а за безличната ми душа - не ми се говори…
Та, ще запаля лулата си, приседнал,
както всяка вечер - на ръба на брега.
Ще се слея безмълвно с песента на щурците и бриза,
за да дочакам делфините на мечтите си -
контурно размазани от дима,
традиционни със шепота си,
но все още идват…
© Красимир Чернев All rights reserved.
