17 may 2020, 23:03

Наполовина

921 0 0

Всяка раздяла

ни разрязва наполовина.

Твоята изчезва, 

моята остава да оплаква липсата, 

да търси пълнотата -

понякога в други,

но винаги чужди,

несъответстващи, така неудобни,

никак приобщаващи.

Половината е част от цялото.

А цялото съм аз.

Така че израствам, парче по парче, 

изграждам се от себе си,

своя, пасваща до съвършенство,

тъжествуваща над самотата,

комфортна и пълна

с онази половина, която липсва.

До момента, в който не те припознае 

като част от цялото,

но не те открие в наличност.

Отново раздялата

ни разрязва наполовина

и твоята изчезва.

Кога

ще ми бъде достатъчна

само моята?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...