May 17, 2020, 11:03 PM

Наполовина

918 0 0

Всяка раздяла

ни разрязва наполовина.

Твоята изчезва, 

моята остава да оплаква липсата, 

да търси пълнотата -

понякога в други,

но винаги чужди,

несъответстващи, така неудобни,

никак приобщаващи.

Половината е част от цялото.

А цялото съм аз.

Така че израствам, парче по парче, 

изграждам се от себе си,

своя, пасваща до съвършенство,

тъжествуваща над самотата,

комфортна и пълна

с онази половина, която липсва.

До момента, в който не те припознае 

като част от цялото,

но не те открие в наличност.

Отново раздялата

ни разрязва наполовина

и твоята изчезва.

Кога

ще ми бъде достатъчна

само моята?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...