3 jul 2025, 6:53

Напомняне

  Poesía
211 2 4

 

Когато ни изтикат зад ръба,

а ние за косите се потеглим,

ликуват в хор– строшихме ви гърба,

без паника в очите ги погледнем.

 

По-лесно се пътува без товар

от крадени мечти и клетви люти.

Но кланяш ли се в грешния олтар,

молитвите ти криво биват чути.

 

Забравиха кой нишките крепи

и у кого е словото последно.

Творението свое той следи,

громи попълзновение зловредно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стойчо, Петя, Дани, Мария, благодаря ви за коментарите. Те не сме ние. И определено натовариха много клетви върху плещите си.
    Времето ще отсява кой крив, кой прав.
  • Много точно и силно!👍 За мен е бисерче!♥️
  • "Забравиха кой нишките крепи
    и у кого е словото последно..."
    Добре е да ни се напомня, защото наистина забравяме!
  • Илюзиите носят скрито бреме:товар от козни и непомерен грях.
    Но в нечакано и ясно време...Илюзиите за душите ни са страх!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....