3.07.2025 г., 6:53

Напомняне

210 2 4

 

Когато ни изтикат зад ръба,

а ние за косите се потеглим,

ликуват в хор– строшихме ви гърба,

без паника в очите ги погледнем.

 

По-лесно се пътува без товар

от крадени мечти и клетви люти.

Но кланяш ли се в грешния олтар,

молитвите ти криво биват чути.

 

Забравиха кой нишките крепи

и у кого е словото последно.

Творението свое той следи,

громи попълзновение зловредно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стойчо, Петя, Дани, Мария, благодаря ви за коментарите. Те не сме ние. И определено натовариха много клетви върху плещите си.
    Времето ще отсява кой крив, кой прав.
  • Много точно и силно!👍 За мен е бисерче!♥️
  • "Забравиха кой нишките крепи
    и у кого е словото последно..."
    Добре е да ни се напомня, защото наистина забравяме!
  • Илюзиите носят скрито бреме:товар от козни и непомерен грях.
    Но в нечакано и ясно време...Илюзиите за душите ни са страх!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...