22 abr 2010, 9:47

Напомняне

  Poesía
988 0 0

Когато сърцето ти сковано е от мраз,

спомни си, че някъде там съм аз

и нашепвам ти думички без глас!

Нека те стоплят твоето сърце

и върнат усмивката на твоето лице.

А ако душата ти потъне в мрак,

аз ще те спася, защото зная как.

Усещаш ли как вятърът напомня ти в нощта?

“Той ще бъде с теб за вечни времена!”

А аз мечтая си в нощта за теб и любовта.

Да ти покажа удоволствията на света

и какво е да си най-щастливата жена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Цуцов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...