Apr 22, 2010, 9:47 AM

Напомняне

  Poetry
993 0 0

Когато сърцето ти сковано е от мраз,

спомни си, че някъде там съм аз

и нашепвам ти думички без глас!

Нека те стоплят твоето сърце

и върнат усмивката на твоето лице.

А ако душата ти потъне в мрак,

аз ще те спася, защото зная как.

Усещаш ли как вятърът напомня ти в нощта?

“Той ще бъде с теб за вечни времена!”

А аз мечтая си в нощта за теб и любовта.

Да ти покажа удоволствията на света

и какво е да си най-щастливата жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...