Apr 22, 2010, 9:47 AM

Напомняне

  Poetry
989 0 0

Когато сърцето ти сковано е от мраз,

спомни си, че някъде там съм аз

и нашепвам ти думички без глас!

Нека те стоплят твоето сърце

и върнат усмивката на твоето лице.

А ако душата ти потъне в мрак,

аз ще те спася, защото зная как.

Усещаш ли как вятърът напомня ти в нощта?

“Той ще бъде с теб за вечни времена!”

А аз мечтая си в нощта за теб и любовта.

Да ти покажа удоволствията на света

и какво е да си най-щастливата жена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Цуцов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...